Социалната история е метод, патентован от Карол Грей, описан в едноименната и книга. Спада към базирани на истории интервенции, а не почиващи на доказателства методи/какъвто е АВА/. Въпреки противоречивите мнения на нейните застъпници и оспорващи, този метод може да се използва в обучението в социално взаимодействие и правила при някои деца и възрастни с разстройство от аутистичния спектър.
Според поддръжниците на метода, това е история, която е написана, за да помогне на индивида да разбере социалните ситуации, като например да разбере защо е важно да покривате устата си, когато кихате, да давате лично пространство на другите или да си миете зъбите.
Има смесени доказателства за ефективността на социалните истории. Многобройни проучвания стигат до заключението, че те са ефективни, а Проектът за национални стандарти класифицира интервенциите, базирани на истории, като установена процедура за повишаване на социалните умения и намаляване на проблемното поведение. Въпреки това множество други прегледи на изследването установиха, че подкрепящите доказателства са ниски или съмнителни
Както многократно се е споменавало децата с аутизъм имат проблеми в социалната интеракция и следването на социални правила. Социалната история е един от начините на обучение на децата с аутизъм в социални навици. В нея просто и разбираемо се обяснява на детето КАК да действа в една или друга ситуация. Формата и структурата на изреченията в социалната история я правят привлекателна за децата и те искат да я слушат многократно.
Сега ще ви демонстрирам една социална история, а след това ще я анализираме, за да знаем как е структурирана.
„Аз се казвам Ани и съм на 6 години. Уча в първи клас. Аз имам много приятели. Обичам да играя с моите приятели на различни игри. Понякога приятелите ми искат да играят с моите играчки, но аз не искам да ги споделям с тях. Аз мога да блъсна приятелчето си, или да му кажа: Няма да ти дам това. Тогава моето приятелче се натъжава и разстройва. То може да заплаче, защото иска да си играе с играчката ми. Аз не искам да обиждам приятелите си и ще споделям играчките си с тях. Аз ще давам играчките си на моите приятели, когато те дойдат у нас на гости или се видим на детската площадка. Да споделяш играчка означава: да се приближиш до приятелчето, да му покажеш играчката си, и да го попиташ: Искаш ли да си играеш с моята играчка? Приятелчето ми много ще се зарадва. Ако моето приятелче дойде при мен и каже: Дай да поиграя с тази играчка, аз ще отговора: Вземи, поиграй. Всички хора споделят вещи с другите: Мама споделя с приятелките си, моите приятели споделят с мен. Ако забравя как се споделят играчки, мама ще ми припомни и помогне. Тя ще каже: Ани, сподели играчката си! Сега аз вече зная, как се споделят играчки. Когато споделям играчки, моите приятели са щастливи и искат да играят с мен. Мама също ще е радостна и ще ми каже: Браво Ани, колко добър приятел си ти!“
А сега, нека пристъпим към структурата и детайлите на социалната история.
Какво представлява социалната история: Това е история, която описва ситуация, в която детето не знае как трябва да се държи. Тя дава възможност на детето да разбере социалните правила: как да сподели играчки, как да постъпи, когато мама го помоли да си оправи стаята, как да играе на настолна игра и да очаква реда си, как да се държи в ресторант, как да поздравява познати хора и т.н.
- Социалните истории има уникална структура, в която детето е главен герой, тя се пише в първо или трето лице, единствено число и се използва истинското име на детето.
- Социалната история винаги трябва да има положителен оттенък. Без значение е, че в социалната история може да се описва и неприемливо поведение, главният акцент се слага на положителното поведение.
- В социалните истории се използват определени типове изречения, те обясняват подробно и систематично как трябва да се държи детето в една или друга ситуация. Като правило това са пет типа изречения:
- Изречения, описващи правилното поведение. Те изобразяват историята, такава, каквато е обективно, без намеци за това, кое е добро и кое не, Тези изречения описват в какви ситуации детето трябва да направи нещо, и какво именно Изречения описващи гледната точка на другия. Тези изречения запознават детето с това, какво чувстват и мислят другите, когато детето се държи по определен начин.
- Утвърдителни изречения, които дават общественото мнение за това социално правило. Те потвърждават, че това, което се изисква от детето се прави и от всички останали хора.
- Кооперативни изречения, които описват как други хора ще помогнат на детето да следва социалните правила.
- Обобщаващи изречения, които синтезират всичко, за което се е говорило в социалната история. Тези изречения стават и завършек на историята.
Относно частите на социалната история, тя има следните части:
- Заглавие.
- Въведение
- Средна част
- Заключение, в което трябва да намери място и последиците от правилното поведение.
Последствията са тези, които модифицират поведението с времето. Положителните последствия укрепват поведението, а отрицателните последствия – отслабват поведението. Затова, когато детето трябва да научи нещо, то трябва да бъде мотивирано да се научи. Съответно, социалната история трябва да упомене, какво детето ще спечели, ако се държи добре.
Заглавието трябва да отразява основния смисъл на историята. Знаейки заглавието на историята детето ще може да поиска от родителите си да му бъде прочетена точно тя.
Във въведението се казват няколко думи за детето – за нещата които умее да прави добре, неговите положителни страни, а също и за наличния проблем (например: Понякога не искам да споделям играчките си…)
В средната част ще се говори за гледната точка на другите, общественото мнение за социалното правило, как може да бъде решен проблемът, какво трябва да се направи за да се разреши проблема и как другите ще помогнат на детето да следва социалното правило.
Навикът, описан в социалната история трябва да съответства на актуалното ниво на развитие на детето, като темата трябва да е точно определена. Например детето не умее да играе с деца, но тази тема е толкова обширна, че не е възможно да се опише в една единствена история. Затова темата трябва да е тясно определена – какво конкретно детето ви не умее да прави в играта – да повика дете за игра, да се присъедини към чужда игра, да изчака да дойде неговия ред или нещо друго. Когато идентифицирате този конкретен навик, с който детето среща затруднения, сте готови да създадете и индивидуализирате социална история за своето дете. Към разказа, можете да приложите и подходящи картинки, които изобразяват историята. Сега вече можете сами да напишете първата си социална история за своето дете.