Принципи на успешното поощрение на желаното поведение
Автор: Зак Икканда / Zach Ikkanda
Источник: Behavior Base
Превод: abaumenia.com
Положителното подкрепление или поощрение е едно от основните понятия в Приложния поведенчески анализ. В тази статия се описват разпространени заблуждения и грешки при опитите да се използва положително подкрепление за изменение на поведението.
Преди няколко месеца при посещение в трети клас, дочух следната реплика: «Ние пробовахме положително подкрепление, и то не сработи». Помолиха ме да разработя програма за дете, което беше диагностицирано с обучителни нарушения, и чийто успех се се снижаваше в течение на учебната година. По време на първите си посещение попитах учителите, какво са пробвали за да подобрят ситуацията. Намесата им основана ли бе на емпирическите данни, някой събирал ли е данни за ефективността? Тогава учителката каза, че е прилагала «положително подкрепление» с този ученик, но то «не е сработило».
«Хм», —помислих си. Тук нещо не е както трябва.
Тогава попитах учителката за подробности и тя ми разказа, че всеки път когато ученикът се е справял, е получавал стикер и похвала. И ако цяла седмица се е справял успешно с домашното си, то на края на седмицата е получавал грамота за писане на домашните работи.
«Виждате ли? — каза ми тя. — Ние даваме системно подкрепления, а той не върши една съвсем обикновена работа. При него положителното подкрепление просто не действа».
По късно през деня, провеждайки наблюдение над детето, аз забелязах няколко смачкани стикера и две грамоти, сбутани и изпомачкани под чина.
Когато ги показах на учителката, тя съвсем не се притесни: «Ами, струва ми се, че тези неща не го интересуват». И тя беше права.
Съществува разпространено схващане, че«положително подкрепление» означава,че за изпълнение на домашната работа, например, не детето се дава някакъв предмет и похвала. Аз не виня учителите и другите хора без подготовка на поведенчески аналитици за допускането на тази грешка. В края на краищата думата «положително» в разговорната реч се свързва като « обозначаващ нещо като добро…» [1].
В конкретния случай учителката беше пренесла върху поведението на ученика своите собствени разбирания за това, какво точно е «добро» (например, похвала, стикери, грамоти). Все пак помнете, че термина «добър» се явява субективен, у нас у всеки има свое собствено мнение за това, какво точно е «добро». Например аз смятам, че корейската супа кимчи е «добро». Колежката ми счита, че кимчи — това е «лошо».
Когато говорим с термините на поведенческия анализ, се опитваме да разработим намеса, която увеличава честотата на желателното поведение (например, навременното предаване на домашните работи), то сме длъжни да се откажем от субективните си представи за «добро», необходима ни е точност.
Купър утвърждава, че положителното подкрепление—това е процес, който «протича, когато след поведението моментално се появява стимул, който увеличава честотата на това поведение в сходни условия » [2].
Казано по-просто, положително подкрепление това е когато последствията на определеното поведение повишават вероятността за поява на това поведение в бъдеще. Така че, за да се каже, че сте използвали положително подкрепление, честотата на поведението трябва да нарастне, иначе не е било въобще положително подкрепление.
Ако се върнем на учителката. Тя предполагала, че стикерите, похвалата и грамотите ще повишат честотата на своевременното предаване на домашните работи в бъдеще.
«На повечето деца това действа», — отбеляза тя.
Но за дадения ученик поведението, свързано с изпълнение на домашната, не се е увеличило след получаване на тези последствия. Което пък значи, че не е било въобще положително подкрепление. Защо се е случило това?
Причините могат да са няколко. Когато говоря за положително покрепление, то използвам абривиатурата Ц.Б.Ч.С.У. (Ценност, Бързина, Честота, Сила, Усилия).
Ценност: Доколко ценен се явява подкрепителя? Например, стикерите, похвалата и грамотата могат и да не бъдат достатъчно ценни за ученика, и заради това ученикът не започва да си прави домашните по-често. Нека не забравяме как грамотите бяха смачкани и запратени под чина. Винаги най-първата крачка е да се определят стимулите, които се явяват ценни да този конкретен ученик. Все пак за всеки човек различни неща са ценни!
Бързина (в предоставянето на подкрепителя): Колко бързо след желаното поведение се предоставя подкрепителя? Да предположим, че тези грамоти все пак се явяват ценни за ученика, но въпреки това, може да му е прекалено сложно да си изпълнява домашните през всички седмици.Такава отсрочка в получаването на грамотата ще доведе до нула ефективността и в качеството на подкрепител.
Честота (на предоставянето на подкрепителя): Колко често се предоставя подкрепителя? Хайде отново да предположим, че стикерите и похвалата се явяват ценни за ученика. Ако ученика получи само един стикер за целия ден, това може и да не е достатъчно за поддържане на поведението за писане на домашни. От друга страна пък, ако на ден получи по 50 стикера, това ще доведе до бързо насищане, (тоест, стикерите ще му «омръзнат»). Прекалено рядкото и прекалено честото предоставяне на подкрепление може да повлияе на поведението.
Сила: Колко достъп до подкрепителя ще предоставим? Може би един стикер и равнодушна фраза «добре си се справил» след изпълнение на поставена та задача ще са недостатъчни, за да се стимулира тази активност. В същото време пък три стикера и въодушевен възклик: «Не мога да повярвам, колко бързо се справи със задачата си по математика!» заедно с «дай пет» могат да променят всичко (стига както разказах по-горе,да е спазено другото изискване и тези подкрепители да представляват ценност за ученика).
Усилие (необходимо за получаване на подкрепителя): Колко е трудно да се заработи дадения подкрепител? Ако задачата е твърде трудна за ученика, това ще повлияе на ценноста на подкрепителя. «Защо ми е да решавам 100 математически примера за еднин жалък стикер?»
Тази история е с щастлив край. Поговорих си с ученика (да, скъпи педагози, често това е най-добрият начин да се определят потенциалните подкрепители!), ние забелязахме, че на този младеж ужасно му харесва да подрежда класната стая след уроците. Помнете, че ценноста на подкрепленията се проявява строго индивидуално.
Ние въведохме система с жетони, в рамките на която ученикът получаваше жетони за изпълнението на задачите в клас и домашните работи. Жетонът се предоставя веднага след предаването на учебна или домашна работа. В края на учебния ден ученикът може да размени своите жетони за нещо от«меню» на различни дейности по почистване на касната стая (например, два жетона — може да почисти дъската, четири жетона — може да подреди столовете).
Резултатът? Работата в клас и домашните работи потекоха като река. И в крайна сметка, положителното подкрепление «сработи».
Използвана литература
[1] Collins English Dictionary – Complete & Unabridged 10th Edition. Retrieved February 07, 2012, from Dictionary.com
[2] Cooper, J. O., Heron, T. E., & Heward, W. L. (2007). Applied behavior analysis. (2 ed., p. 36). Upper Saddle River: Pearson Education Inc.