КОНТРОЛ, ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНТРОЛА И КОНТРОЛИРАЩО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦАТА С АУТИЗЪМ

КОНТРОЛ, ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНТРОЛА И КОНТРОЛИРАЩО ПОВЕДЕНИЕ

Откъс от книгата на Робърт Шрамм „Мотивация и подкрепление“

Преди изложението ще се спра на изясняването на значението на някои използвани в тази статия съкращения и специализирани термини.

1. Подкрепление – процес, който повишава вероятността от проявление на поведението в бъдеще. Бива положително и отрицателно. Положително подкрепление – прибавяне след поведението на приятен стимул, Отрицателно подкрепление – след поведението се премахва неприятен стимул.
2. Наказание – процес, който намалява вероятността от проявление на поведението в бъдеще. Два вида наказания: Положително наказание – след поведението се прибавя неприятен стимул. И отрицателно наказание – след поведението се премахва приятен стимул.
3. Угасване- отстраняване на подкреплението. Тъй като след проявяване на поведението не се предоставя подкрепление, постепенно поведението ще престане да се проявява, ще угасне.
4. Обостряне при угасване (или поведенчески взрив) – временно увеличаване на честотата или интензивността на проявите на нежелателното поведение (към угасване на което се стремим).

 

В науката за поведенческия анализ темата за контрола и контраконтрола предизвиква най-остри реакции: от поддържане до любопитство или дори пренебрежение. Берес Фредерик Скинър, чиито трудове лежат в основата на всичко, което наричаме приложен анализ на поведението, в своите работи нееднократно описва противодействието на контрола. Разбира се , недостатъчното количество на научни изследвания не позволява да се проведе научна обосновка на тези явления. Предполагам, че именно отсъствието на анализи на тези аспекти лежи в основните неуспехи в приложението на АВА програмите за деца с аутизъм, затова, искам да обсъдя способите за решаване на тези проблеми. Ще обсъдим концепцията за контрола като генерализирано подкрепление за поведението. Убеден съм, че поведението на някои деца, с които съм работил, са трудни за обяснение, ако не се използват термините контрол и противодействие на контрола.

Ако си спомняте, докато започнах да се занимавам с АВА, аз работех с момче на име Арон. Нашият екип от специалисти по специална педагогика, работещи в училище, прилагаха всички методи, които ни бяха известни в това време, за да помогнат на Арон. Опитвахме се да използваме визуално разписание, основани на програмата TEACCH, сензорна диета, и план за поощрения на правилното поведение, съставена от училищен психолог. Ние изместихме детето в подходяща за нуждите му среда, прощавахме му и го наказвахме. По съвет на специалистите му позволихме в клас да дъвче дъвка, да не чертае с молив, а с химикал, и дори направихме за момчето удобно скривалище под чина, за да му помогнем да се чувства в безопасност. Но така или иначе това въобще не повлия на поведението на момчето. Ние не успяхме да достигнем значително изменение в това, колко негативно влияеше аутизма на взаимоотношенията на Арон с обкръжаващите и на неговата способност за учене. Сега, виждам, че ние не сме успели да помогнем на Арон по две причини. Първата – ние работихме, нямайки представа за системата от 7 стъпки за установяване на ръководещ контрол на възрастния над поведението на детето. Второ – аз считам, че нашия неуспех беше обусловен от това, че ние не взимахме под внимание концепциите за контрола и противодействието на контрола. Поведенческият аналитик проведе изчерпателен функционален анализ, за да определи функцията на поведението на Арон. След това ние разработихме план за намеса, взимайки за основа заключението от функционалния анализ. Съгласно функционалния анализ, поведението на Арон в един или друг момент можеше да има различни функции. Понякога неприемливото му поведение целеще да получи внимание, В други случаи той се държеше по невероятни начини, за да се избави от изпълнението на изисквания. А в други периоди неприемливото поведение на Арон беше свързано със самостимулации. По този начин, всеки път, щом стигнехме до заключение, че Арон иска да предизвика нашето внимание, ние му предоставяхме внимание, ако следваше инструкциите. Всеки път, когато момчето търсеше способ да се освободи от занятия, ние се стремяхме да го оставим да си отдъхне, само щом изпълнеше нашите указания. Ако мислехме, че поведението му е обусловено от необходимост от самостимулации, ние се стремяхме да използваме сензорна интеграция, препоръчана ни от училищния ертготерапевт. Така или иначе не ни се удаваше да установим ръководещ контрол в над поведението му в училище.

Много по-късно аз стигнах до заключението, че главното подкрепление почти за всички видове поведения на детето, беше определена форма на избягване на БЪДЕЩИ изисквания. Може да се каже, че Арон демонстрираше крайно висока степен на контролиращо поведение. Той много добре знаеше как да използва принципите на анализа на поведението/АВА/, за получаване на желаното. Когато нашият екип подозираше, че той се стреми да ни завладее вниманието по неприемлив начин, се отдръпвахме и му обръщахме гръб, за да не подкрепяме този начин на търсене на внимание. В отговор той просто се затваряше в своето самостимулативо поведение. Ако забележехме, че с неприемливи способи се опитва да се освободи от учебни занятия, то ние не спирахме да изискваме, и да не го пускаме навън, в резултат на което той само се смееше и играеше са нас. Ако смятахме, че поведението му е форма на самостимулация, създавахме сензорни задачи, но отново забелязвахме, че това е способ да се освободи от учебни задължения или да ни привлече вниманието. Арон ни се изплъзваше като рибка. Какво ни оставаше – да го направляваме физически, но само най-малкия опит да го пипнем с ръка, предизвикваше гръмогласно крещене и агресивно поведение.

Причината, поради която ни беше така трудно да предоставим на Арон значително за него последствие, тъй като даже когато във всеки конкретен случай  поведението му целеше да привлече внимание, избягване на изискванията или самостимулация, той НИКОГА не се съгласяваше да се откаже от генерализирано подкрепление, а именно неговата доминираща роля във взаимоотношенията. Независимо от това, какво се опитвахме да правим в отговор на неговото поведение, той винаги се държеше така, че да съхрани за себе си свободата да прави друг избор в бъдеще. Все повече съм убеден, че деца, които регулярно демонстрират поведение, което има повече от една функция, са силно мотивирани да контролират другите хора. Почти всички видове поведения и взаимодействия с другите, проявени от тази деца, представляват някаква форма на противодействие на контрола, което така или иначе е основано на това, в бъдеще детето да получи възможност да се отклонява от изпълнение на изисквания или да поддържа достъп до по широк избор в обкръжаващата среда. Когато работата ни е с такива деца, традиционният функционален анализ на поведение често се явява по-малко ефективен за определяне на стратегия за установяване на ръководещ контрол. Моят опит показва, че в някои ситуации е необходимо да разглеждаме мотивацията за отклоняване от бъдещи изисквания или достъпът до по-широк избор в бъдеще в качеството на социално подкрепление на поведението при такива деца. Само по този начин може да се разработи ефективна програма за промяна на поведението, ако се вземат под внимание само функциите избягване на изисквания или достъп до внимание, то няма да можете да се преборите с поведението на детето, насочено към противодействие на контрола. Когато говоря за „достъп до избор“, като генерализирано подкрепление, аз имам предвид мотивацията за доминиране във взаимодействията и взаимоотношенията. Смятам, че именно стремежът да получи или поддържа доминираща роля обуславя много видове поведения, които хората проявяват през живота си. Например човек може да се откаже от помощта на съперника си, не защото не му е нужна помощ. Причината за отказа е в това, че човек не иска съперникът му да изпитва удоволствие от оказването на помощ, и че човек не иска да загуби своята доминантна роля във взаимоотношението.

Може да се каже, че такова поведение се определя едновременно от няколко фактора, позволявайки да се получи комбинация от самостимулация, внимание и потенциално избягване на изисквания в бъдеще.

Защо детето отказва да участва в занятия, затваряйки очи или обръщайки се настрани, когато му се предоставя пълна физическа подсказка /тоест не се изискват и тестват неговите знания и умения/? Такова поведение му дава възможност да избегне изпълняването на задължения. Но това поведение не се проявява само заради това. Истинската цел на подобно поведение се заключава в това, да покаже, че не участва доброволно в занятието и да разбере родителя или специалиста, че не е успял да победи.

Защо след като за детето не е сложно да извърши дадена инструкция, то не го прави? Възнаграждението ще му струва много малко усилия. Ако това дете изпълни изискването, за него това ще значи, че се е подчинило.

Защо детето което добре владее определение навици, веднага започва да прави грешки, щом забележи, че сте включили камерата, за да го запишете, или искате да покаже пред други хора какво умее? Не позволявай други да получат удоволствие за твоя сметка – ето една от формите на противодействие на контрола.

Представете си дете, което много иска да му дадат шоколадово яйце. То може да го получи, ако изпълни определена инструкция на възрастния, но все пак детето се отказва да го стори. След отказа възрастния предоставя на детето пълна физическа подсказка и предоставя подкрепление за изпълнение на реакцията с подсказка – дава шоколадовото яйце. Защо тогава детето отказва да вземе яйцето? Вече не му е необходимо да изпълнява нищо, Когато детето прави избора да не вземе шоколадовото яйце, или дори го хвърля на пода, точно тогава проявява поведение на противодействие на контрола. Целта е да избегне искания на възрастните към него в бъдеще и да съхрани за себе си контрола над ситуацията.

Доминиращата фигура във коя да е среда е този, който установява правилата, по които живеят останалите. Много често именно детето с аутизъм се явява този, който определя правилата, става доминираща фигура в своето семейство или в класа. Именно това се беше получило в ситуацията с Арон. Той беше решил, че няма да участва в учебни занимания, ако екипът от възрастни не изпълнява какъвто и да е негов каприз. Доминиращата позиция в отношенията рядко възниква от самосебе си. Често се появява в хода на последователна борба за власт. Именно силно мотивираното дете, което за разлика от възрастния не е ограничено от социални, правни и етични норми, често е способно да удържи в тази борба за власт победа над възрастните. Трофеят във тази борба е пълният контрол на детето над своя живот почти във всички проявления. По този начин, достъпът до по-широк избор се явява генерализирано подкрепление за всички видове поведения, което позволява на детето да завоюва и поддържа своята доминираща роля. При получаването на такова генерализирано подкрепление, всички съпътстващи поведения стават с нещо по-значими, отколкото отделните поведенчески избори за получаване на внимание, избягване на изисквания или самостимулация. Те стават комплексна съвкупност от постоянно изменящи се намерения, единствено с истинската цел да поддържа и възстановява доминирането и избор в бъдеще.

В ситуацията на ограничен избор, от детето се иска да отговаря на очакванията на възрастния, които почти винаги са в противоречие с желанията на детето. Също така детето забелязва, че колкото повече се съгласява на ограничен избор, толкова по-малко избор му се предоставя в бъдеще – по този начин детето започва да възприема ситуацията като постоянно влошаваща се. Когато от детето изискват да участва в занятие, то възприема това като предвестник на настъпването на трудни времена. И дори детето да няма нищо  против точно тази задача, и да му е лесно да я извърши, то може да възприеме изпълняването на инструкция като сигнал за влошаване на ситуацията. Ако у детето се формира определена инстинктивна реакция, изразяваща се в отказ да изпълнява даже привлекателни задачи, от страх, че тяхното изпълнение ще доведе до загуба на контрола в бъдеще, на такова дете често се поставя диагноза „предизвикано опозиционно разстройство“

Ако детето има достъп до свободен избор, то може да прави всичко, което иска и когато иска. Такава свобода от външно въздействие създава мотивация зя още по-силен стремеж за съхраняване на доминиращото положение и противодействие на всякакъв опит да бъде лишено от избор.  Този отказ от компромис ще се случи въпреки почти всяко количество незабавно подкрепление, което може да бъде предложено на детето в дадена ситуация.

В статия, публикувана в 2002г, Делпатро утвърждава следното: „Противодействието на контрола (Countercontrol) – това е човешко оперантно (заучено) поведение, което възниква в качеството на реакция на социален аверсивен контрол. Когато другите хора създават авесивни условия, реципиента (тоест субекта на поведението, или контролираният субект) може да прояви избягващо или отклоняващо поведение и по този начин, да подкрепи реакцията на контролиращия субект“. Тимоти Карей и Томас Бурбон през 2005 година публикуваха статия със заглавие „Явява ли се контраконтрола ключ към разбирането на хроничните поведенчески проблеми“. В нея се казва: „Характерна черта на въздействието над ученици с поведенчески проблеми се заключава в опита на авторитетните възрастни като родители и учители да установят усилващ се контрол над поведението на ученика, което може да доведе до противодействие на контрола. Опитите да се приложи още по-силен контрол, увеличава стремежът на ученикът да противодейства на този контрол.“

Възможно е, неспособността на детето с аутизъм да разбере сложните постоянно променящи се правила на социално взаимодействие да  стане значителен мотивиращ стимул за получаване на власт, контрол и противодействие на контрола. За да преодолее усещането за собствена некомпетентност в социалните взаимодействия, детето нерядко започва да се прилага сложни и често прикрити способи да играе доминираща роля във всяко социално взаимодействие. Много деца с аутизъм толкова добре владеят тези умения, че това практически е невъзможно да се забележи без специална подготовка. Когато детето може успешно да противодейства на контрола при всякакви опити да бъде обучавано, използвайки своето неприемливо поведение, това поведение получава подкрепление, което увеличава вероятността от повторение в бъдеще. Детето се превръща в истински професионалист в това, веднага да измени целите си в отговор на възрастния. Колкото повече възрастните се опитват да лишат детето от избор, толкова по-мотивирано и опитно в противодействието на контрола става детето. Много деца с аутизъм изпитват необичайно силно желание да съхранят доминиращото положение в обкръжаващата среда.

Децата често използват противодействието на контрола за да направят външната социална среда по-приличаща на техния вътрешен свят. Те могат да използват такова поведение, за да предоставят на своите родители, педагози, братя и сестри последствия, допринасящи за реда и стабилността. По този начин, когато родителите започнат да изпълняват указанията на детето и се откажат от ръководещия контрол, детето подкрепя тяхното поведение и по-добре взаимодейства с тях. Това подобрение в сферата на вниманието на детето мотивира родителите в бъдеще да са по-склонни да се откажат от контрола и това се случва до тогава, докато родителите не забележат, че им се налага в продължение на половин час да изпълняват ежедневен ритуал по обличане или дори по-зле.

Много семейства живеят по правилата, наложени само заради това, детето да е спокойно. Опитът на възрастните да изменят и адаптират своето поведение към изискванията на детето в опит да управляват неговото поведение често незабавно подобрява ситуацията (заради което и родителите изпълняват тези правила), въпреки това в крайна сметка това води до по-сериозен, постоянно задълбочаващ се проблем с подчиняването на детето.

На една от първите консултации на нашия колектив в семейството на шестгодишния Джак, ние се опитвахме да научим детето да иска храна с помощта на жестове. Колкото повече се опитвахме да организираме обстановката по време на хранене по начин, да имаме възможност да контролираме поведението на детето, толкова по-озадачени изглеждаха родителите му. Най-накрая прекратихме консултацията и ги попитахме какво не е както трябва. Те веднага ни предоставиха обширен списък с изисквания, които Джак предявяваше по време на хранене. Първо, детето се съгласяваше да яде, само ако столът му е от определена страна на масата, за ядене детето използваше само една определена лъжица, и една определена чиния, като винаги по време на храна беше необходим музикален акомпанимент от майката на Джак. Тъй като мама не можеше да предположи коя песен иска да чуе синът и, то тя започваше да пее, и ако песента не се харесаше на детето, то почваше да върти глава в знак на несъгласие, което „превключваше“ музикалният апарат в лицето на майката, на друга станция, и тя започваше да пее друга песен. Ако песента беше желаната, то детето отваряше уста и майката можеше да го храни, докато и тази песен му омръзнеше. След което процедурата се повтаряше.

Всякакви подобни изисквания не се явяват вродени. Колкото повече се позволява на децата да контролират обстановката в къщи, толкова по-контролиращо се превръща поведението им. С времето родителите стигат до убеждението, че тяхното дете може да взаимодейства с другите само по един определен начин. Те започват да мислят, че на детето са му необходими такива ритуали, за да се чувства комфортно. Те считат, че ако не изпълнят този ритуал точно, това по някакъв начин ще повреди детето.

Какво се случва, ако ние удовлетворяваме всяка „потребност“ на детето, помагаме ли му да се чувства комфортно в нашия свят, или напротив, ние просто модифицираме света наоколо, така че той да съответства на желанията на детето? Възможно е ние просто да му позволяваме да разшири параметрите на неговия вътрешен аутистичен свят и да ни включи и нас в него. Ако детето контролира взаимодействието, то то ще се чувства „зад волана“ и ще продължава да участва в това взаимодействие. Въпреки това, ако възрастните откажат да предадат контрол на детето, то ще пребегне към поведенчески взрив, за да получи желаното. Ако и това не му донесе, това което желае, то детето винаги може да прибегне към крайно средство и да се прибере във вътрешния си свят. При това ще изглежда щастливо и доволно, а на нас ще ни остане само да гадаем, защо се е получило това.

„Какво да направим?“ ще попитате вие. Ще се наложи да използвате приложен анализ на поведението и вербално-поведенчески подход. Вие ще научите да разбирате предшестващите стимули и последствия, подкрепления и мотивация и много свързани с тях методики. Това ще ви позволи да взаимодействате с детето по такъв начин, че то да ви разбира. Когато детето ви разбере, то ще започне да вярва, че може да общува с вас по разумен начин, а не в отчаян опит да контролира всяко взаимодействие.

И така как да определите използва ли вашето дете контролиращо поведение? Задайте си следните въпроси:

1. Вярно ли е, че детето ви рядко се съгласява да прави това, което го молите, въпреки, че е способно доброволно да го извърши след пет минути, защото само е пожелало?
2. Вярно ли е, че трудно намирате достатъчно силно подкрепление, за да задържите интересът на детето по-дълго от една-две минути?
3. Струва ли ви се, че на детето всичко му харесва, но то предпочита да остане само и да играе със щорите, вместо да изпълни инструкция и да заработи за себе си време за игра с най-любимата си играчка?
4. Вашето дете винаги трябва да има нещо в ръцете или да държи нещо в уста?
5. Струва ви се, че поведението на детето няма причина?
6. Струва ви се, че поведението на детето ви е обусловено от неограничено количество причини?
7. Стреми ли се детето да подрежда предметите по определен начин и в определен ред и сърди ли се, когато му пречите да прави това?
8. Детето ви не само обича да гледа телевизия или да слуша радио, но изисква да му позволят изцяло да контролира звука, канала и дистанционното?
9. Детето се съгласява да яде само определен вид храна и отхвърля всякакви опити да го накарат да опита нещо ново?
10. Детето настоява да се държите по определен начин, когато сте заедно или да следвате определен ритуал или поредност на действията?
11. Предпочита ли детето часове да стои гладно, вместо да каже думата „моля те“?
12. Заставя ли ви детето да го носите на ръце, да му пеете песнички, или да вършите нещо повече, отколкото ви се иска на вас?
13. Повтаря ли детето едни и същи думи до тогава, докато вие не се предадете и не повторите думите в отговор?
14. Детето постоянно показва изображения в книжки, за да ги назовете?
15. Има ли детето предмети, които само то може да пипа, или да си играе с тях, не позволявайки на друг да ги докосва?
16. Ако не давате на детето това, което то иска, то веднага „се прибира в себе си“, изпада в истерия или се отдалечава от вас?
17. Детето преднамерено върши и говори нещо, което знае, че ще ви накара да се разсърдите или да се чувствате неловко?
18. Детето постоянно изменя темата на разговора и /или многократно задава един и същи въпрос?
19. Детето нескрито отказва да ви предостави това, което го молите, въпреки че винаги намира начин да ви даде нещо близко до това, за което сте го молили, за да се съгласите да приемете и такава реакция?
20. Детето се отдалечава от вас или отказва да приеме подкреплението, след като вие го заставите да изпълни задачата?

Ако сте отговорили с „да“ на който и да е от тези въпроси, или на много от тях, вие трябва да разглеждате възможността, че дори ако поведението на детето ви е насочено към получаване на внимание, избягване на изискванията или самостимулация, то има вероятност истинския подкрепящ стимул, поддържащ всички негови поведения да се явява стремежът на детето за доминиране във взаимоотношенията. В такъв случай, всичко което прави детето, то може да използва в качество на инструмент за получаване и поддържане на водещата си роля в обкръжаващата среда. Ако детето от ранна възраст се съпротивлява на каквито и да е опити да бъде научено на навици, които са извън неговите сфери на интереси, то това несъмнено ще доведе до сериозна задръжка в развитието на навиците за комуникация, социалните навици и академическите навици.

За да помогна на родителите, които изпитват чувство, че у детето им има прекалено силен стремеж към контрол над обкръжаващата среда, аз разработих списък с правила, които ще намерите по-долу. Можете да се ръководите от тези правила, без значение, дали детето ви има диагноза или не.

ПРАВИЛА ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДЕТЕ, ПРОЯВЯВАЩО КОНТРОЛИРАЩО ПОВЕДЕНИЕ

Правило 1: Не позволявайте поведението на детето, целящо да противодейства на контрола, да измени вашето намерение по отношение на неговото обучение.

Ако поведението на детето не е обусловено от получаването на внимание или избягване на изисквания, възможно е неговата мотивация да се явява възможността да ви накаже за проявената решимост. На позволявайте поведението на противодействие на контрола да дови до съкращаване на вашата работа с детето, да извиква у вас желание да прекратите използването на сложни инструкции по време на обучение, до съгласие за приемане на по- неправилна реакция за отговор, отколкото сте планирали в началото или до редукция на подсказките по-бавно, отколкото е необходимо. Всички тези реакции от ваша страна ще бъдат само подкрепа на поведението на контрол и ще способстват за неговото запазване.

Правило 2. На позволявайте поведението на противодействие на контрола да доведе до промяна на избрания от вас способ на подкрепление. Ако поведението на детето не е обусловено от получаването на внимание или избягване на изисквания, то е възможно неговата мотивация да цели да измени способа на подкрепление, което възрастния ще предостави след реакцията. На позволявайте поведението на противодействие на контрола да ви застави да се откажете от уместни ограничения по отношение възможностите детето да избира, да ви принуди да увеличите продължителността на периода на съчетаване на стимули, би обусловило използването на по-значими видове подкрепления или да подбуди приемането на фразата „Хайде да поиграем“ и следващото я действие в качеството на подкрепление. Всички тези реакции от ваша страна ще са само подкрепления за поведението на противодействие на контрола и ще способстват то да се съхрани.

Правило 3. Запазете спокойствие и контролирайте своите емоции. Ако не можете да го направите, преструвайте се на спокойни или прекратете взаимодействието.  Ще ви е необходимо винаги да обръщате внимание на това, какви чувства предизвиква у вас поведението на детето. Ако разбирате, че започвате да се дразните, в никакъв случай не показвайте чувствата си. Запазете спокойствие, ако поведението на детето излиза извън контрол – това е важно за да се съхрани способността ви да предоставите уместно последствие за проявяваното от детето поведение. Освен това, ако детето може да контролира вашите емоции, то то ще възприема това като сигнал, че неговото противодействие на вашия контрол е било успешно.

Ако това се случва често, детето ще разбере, че в ситуации, когато други способи не работят, на него ще му е достатъчно да ви застави да почувствате срам, страх или гняв, и това ще му даде възможност да си върне контрола над обкръжаващата среда. Целта на такова поведение е ясна: да избегне текущи или бъдещи изисквания и единствен изход от ситуацията за вас– това е да не показвате на детето, че то е постигнало успех в контрола над вашите реакции/емоции.

Правило 4. По възможност включвайте във вашите инструкции избор, в последователностите на видовете действия, и подкрепяйте всеки по-сложен избор, който детето прави, достатъчно бързо и в достатъчен обем. Ако дадете на детето избор в ситуации, в които не му се позволява да прави каквото иска, вие създавате у него чувство за контрол. Ако е възможно позволявайте на детето да направи избор на заниманието, а когато изпълни задачата си, дайте му избор на подкрепящото занимание. Още един способ да предоставите на детето възможност за избор – да му дадете възможност само да избере последователността на изпълнението на задачите, които вие му давате.

Възможността за избор не винаги се явява поощрение. За да преодолеете негативните чувства, възникващи при сложен избор, ще се наложи да употребите време, за да сформирате у детето усещане, че самият процес на избор е лек и увлекателен. Прибавяйте такива поощрения като гъделичкане, похвала, аплодисменти или фрази от типа: Прекрасен избор.

Правило 5. Определете какво поведение вие искате да подкрепите, и какво искате да угасне/затихне. Предлагайте възможност за по-голям контрол в качеството на подкрепление, ако детето избира правилното поведение. Не позволявайте получаването на възможност за голям контрол да подкрепя избрана от детето нежелана форма на поведение. По – надолу съм дал списък, където са отбелязани някои от възможните правилни способи, които детето да използва, за да си върне контрола. Вие трябва всеки път да обръщате внимание на това, дали детето използва някоя от тези стратегии и да правите така, че опитите на детето винаги да завършват с успех.

ОПТИМАЛНИ СПОСОБИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ.

Оптималните способи да установи контрол:

1. Да вика друг човек по име, да казва извинете, или да се докосва до рамото му, за да привлече внимание.
2. Да моли за нещо, използвайки жест, или картичка ПЕКС
3. Да използва правилно фрази за молба за помощ, като : Ела с мен, Може ли да го взема, или Моля те, помогни
4. Да предложи да играете на интересна игра, или да се занимава с нещо интересно в свободното време.
5. Да прави избор да играе с другите по техните правила или да играе сам.
6. Да приема отговор Не, или да избере друго занятие, което не му е интересно.
7. Бързо и правилно да извърши задачата, за да се заеме по-скоро с любима дейност, което се предлага като подкрепление.
8. Да задава въпрос само веднъж и да приема предложения отговор.
9. Да приема помощ от други хора.
10. Да приема физически подсказки при изпълнение на сложни задачи.

Този списък не е изчерпателен или универсален, можете да съставите свой, собствен списък, който детето може да използва за получаване на правилен контрол над обкръжаващата среда. Всички възрастни, и специалистите работещи с детето, трябва да са наясно с този списък.

Освен това трябва да се каже и за неприемливите способи за придобиване на контрол в обкръжаващата среда. Тези способи се явяват достатъчно обичайни, и се използват както от деца, така и от възрастни, както типично развиващи се, така и с аутизъм. Ако вашето дете използва тези способи за получаване на контрол, не е задължително да са неетични, но така или иначе ако позволите на детето с проблеми в контрола да използва тези методи, и да добива целите си, ще ви бъде трудно да го обучавате. По тази причина аз препоръчвам целенасочено да следите, детето да не получава желаното благодарение на такива поведения. Детето демонстрира по-малко приемливи способи за установяване на контрол, когато то:

1. Отдалечава се след получаване на инструкция или изисква, някакъв предмет или човек да се намира заедно с него по време на обучението.
2. Отказва да отговори или нарочно дава неправилен или непълен отговор.
3. Отговаря бавно, тихо или с минимални усилия.
4. Говори „Не“ или тръска глава за отказ.
5. Вика или бие други хора.
6. Говори неща, които предизвикват в другия човек гняв, огорчение или чувство на дискомфорт.
7. Отхвърля вашето предложение да му дадете физическа подсказка за изработване на правилна реакция.
8. Преднамерено използва грешен жест или грешна дума за обозначаване на предмета.
9. Няколко пъти повтаря един и същи въпрос.
10. Заплашва да счупи вещите или да разлее нещо, или го върши наистина.

Този списък също може да се разшири и следва всички възрастни, работещи с детето да са запознати с него.

Всеки възрастен, който регулярно взаимодейства с детето, трябва да разглежда тези взаимодействия като някаква форма на договор между него и детето. Този договор се състои в следното: ако детето използва приемливи способи за придобиване на контрол над обкръжаващата среда, работещия с детето възрастен трябва да му предостави в качеството на подкрепление възможността да използва контрол на определено ниво. Например, ако детето доброволно ви предава предметите, които искате от него, позволете му да избере, какви предмети иска да получи в замяна. Ако детето избере по-неприемливо поведение, за да удовлетвори своето желание да контролира, работещия с него възрастен не трябва да позволява на детето да използва допълнителен контрол, а при необходимост дори да намали достъпното за детето ниво на контрол. Така, ако детето откаже да ви върне предметите, които вие искате то да ви даде, спокойно ограничете достъпа до всички подкрепящи предмети. Освен това, може да ограничите достъпа и до тези предмети, които сте искали да ви предаде детето, до тогава, докато детето не изпълни вашето следващо изискване доброволно. Целта на този договор – да се научи детето да разбира, че няма нищо лошо в стремежа да почувства, че контролира живота си. Съществуват много различни начини да получи този контрол, при което някои от тях му носят възможност да получи повече контрол, а някои – не. Ако правилно се използва такъв договор, това позволява на детето да прави някои поведенчески избори, при което не го принуждават да избере конкретно поведение. Както всяко друго качествено обучение в рамките на ABA/VB (Приложен поведенчески анализ/вербално поведение), този прийом дава на детето убедителни причини, да избере това, което ще бъде по-благоприятно за него самото. Умението да се отказва от възможностите да избере за себе си занятие през деня, този навик, сложен и за нас, възрастните, все пак може да бъде обучен. При обучението на този навик  много деца често се съпротивляват много силно на инструкциите, отнасящи се към две сфери на живота: молбата да върнат на възрастния предмет, който се харесва на детето и да приеме и „не“ за отговор. Може да се каже, че именно тези два  целеви навика често се съпровождат от откази, огорчение, злост и агресия от детето.

Правило 6. Всеки път, когато вие забележите, че детето използва неприемливо поведение, разглеждайте тази ситуация като изискваща угасване/затихване до тогава, докато детето не направи по-приемлив избор, при необходимост използвайте подсказки. Това значи, че вие не трябва да позволите такова поведение, или всякакви други видове неприемливо поведение, които следват, да получат подкрепление. Говорейки на прост език, не позволявайте на детето да почувства, че то е получило възможност по-силно да контролира ситуацията. Например, ако вие дадете задача на детето, а то крещи “не“, и избягва в другата част на стаята, вие трябва да ограничите достъпа до всякакви форми на подкрепления, които то се опитва да получи, включително усещането, че може да контролира вас, до тогава, докато то не изпълни първоначалната инструкция. Този инструкция може да бъде изпълнена както с даване на подсказки от ваша страна, така и без, въпреки това, колкото по-правилен избор направи детето, толкова по-съществено трябва да бъде и подкреплението. Това не би следвало да е особена трудност за вас, тъй като на този етап трябва да сте взели контрол над подкрепленията, които детето ще получава за добре свършена работа. Ако нямате възможност да контролирате важния за детето предмет,  то трябва да се намирате до детето, демонстрирайки пълно спокойствие, и препятствайки получаването на достъп до това или което и да е друго подкрепление, докато първоначалната инструкция не бъде изпълнена. Ако вашето дете се подхранва от използването на противодействие на контрола, то може да започне да се мести от един обикновен, нямащ значение за него предмет, към друг. Обикновено това се използва в качеството на тактика, целяща вие да забравите за изходната инструкция, и вместо това да ходите по петите на детето, сражавайки се с него за тези обикновени и неважни за детето предмети. Изменяйки по такъв начин фокусът на вашето внимание, то отново си връща контрола. Ако забележите в процеса на угасване/затихване на поведението, че дето започва да се придвижва от един на друг обикновен и без ценност за него предмет, най-доброто, което можете да направите, е да му позволите да вземе тези предмети. Разбира се, колкото по-бързо вие успеете да се доберете до изпълнение на първоначалната инструкция, толкова по-бързо вие ще можете да се върнете към продуктивно обучение. Ако вие не позволите на такова поведение, като описаното по-горе да ви влияе, вие ще съхраните контрола във ваши ръце. Колкото по-добре ви се отдава да игнорирате тези престорени игрови действия или нямащи значение опити да се прояви власт, толкова по-бързо ще се прекратят поведенческите взривове при детето.

Често на обученията аз демонстрирам видео с момчето Карлин, което искаше да пие само шоколадово мляко. Доколкото детето изпитваше силна мотивация да играе с играчките, които носихме със себе си, то използвахме това като възможност да му дадем инструкция. Едно от първите неща, които може да се види на видеото, това е момента, когато на детето е дадена инструкция да пийне вода от чашката. Карлин скача от стола с такава сила, че столът почти пада на земята. Когато съпругата ми и майката на Карлин се опитват да удържат стола, детето забелязвайки тяхното желание, да оставят стола на мястото му, то започва опити да събори стола. Неговата цел се състои в това, да пренасочи „битката“ от водата към стола, или в крайна сметка, този стол бива използван от детето като наказание за нашите опити да го заставим да пие вода. Ако борбата за стола ни отвлечеше от водата, това би подкрепило поведението на момчето, в резултат на което такова поведение би станало по-често случващо се бъдеще в сходни ситуации. За щастие Надин разбира прекрасно принципите на поведението и застави майката да сложи стола на земята и да го остави в паднало положение. Когато това беше сторено, борбата за власт в същия момент се прекрати, тъй като за Карлин вече не съществуваше възможност да стори това/да събори стола/. Много бързо фокусът отново се върна към желанието на момчето да получи подкрепление, играчките, от което беше лишено заради отказа да пие вода, и ние отново можахме да повторим инструкцията, основавайки се на мотивацията на детето. Доколкото имахме възможност да съхраним фокусът на взаимодействие върху мотивацията и инструкцията, след известно време ни се отдаде детето да се съгласи да отпие глътка вода. При това не ни се наложи да го принуждаваме, да блокираме избягващото поведение или монотонно да повтаряме инструкцията отново и отново.

Правило 7. Не позволявайте на поведението:“ Все ми е едно“ да спира прилагането на процедурата на угасване. Например друго момче, Бари, регулярно използваше поведение за противодействие на контрола, като избираше много своеобразен тип обостряне при угасване, за да убеди майка си, че угасването не работи. Поведението на момчето по време на най-първия период на обостряне при угасване се състоеше в това, че Бари се смееше срещу майка си, скриваше се под стола, и се преструваше, че му е все едно. Колкото повече детето е склонно към контролиращо поведение, толкова по-вероятно е, то да се опита дави убеди, че му са съвсем безразлични вашите опити да предоставите последствие за неговите действия. Видовете поведения „Все ми е едно“ се проявяват по следния начин, но не само:  детето може да закрие уши, за да ви покаже, че не ви слуша, напрегнато да гледа през прозореца или да играе с играчки, които обикновено не са му интересни, отказвайки се от подкрепления, което току що е заработило, усмихвайки се, смеейки се или избирайки саморегулиращо поведение, подкрепящата стойност на което е по-малка, отколкото подкреплението, което детето би получило, съгласявайки се да изпълни вашата инструкция. Когато Бари се криеше под масата и се преструваше, че му е весело, той очакваше, че такова поведение ще доведе до  получаване на повече внимание и че ще го избави напълно от инструкцията. За да не позволи момчето да постигне своето, мама просто излизаше от стаята. Макар, че Бари си даваше вид, че всичко го устройва, мама знаеше, че той иска да закусва, да гледа телевизия и всичко да е по неговите правила. На Бари отново му се наложи да вземе сложно решение. Колкото по-силен ставаше смеха на момчето, толкова по-съсредоточено мама се занимаваше с други неща. Когато за детето стана очевидно, че опитите му да се преструва на безразличен не работят, той отново се приближи до майка си. В началото той съвсем мимолетно поглеждаше към нея, или се придвижваше до това място, където беше и тя. Ако мама го погледнеше, Бари бързо отклоняваше поглед или се отдалечаваше. Колкото по очевидно беше за Бари, че майка му иска той да се приближи до нея, толкова по-дълго той не го правеше. И напротив: веднага след като мама успя да убеди Бари, че тя ще се занимава с обичайните си дела, без значение, дали той ще дойде или не, Бари започна да изменя поведението си и в края на краищата прие правилното решение – да си облече дрехите. И въпреки че това често противоречи на родителския инстинкт, такава процедура е много ефективна, когато се отнася до деца, използващи поведението “На мен ми е все едно“.

Когато вие изменяте своето поведение заради това, че детето демонстрира отсъствие на интерес,  вие подкрепяте неговото упорство в отказа му да взаимодейства с вас. Като последствие, детето ще прибягва към такова поведение, когато поиска да избегне нещо. Ако вие разберете, че детето може да проявява поведение“ Все ми е едно“ в периода на обостряне при угасване, вие ще можете да приведете такова поведение към угасване и ще го премахнете от репертоара на детето.

Правило 8. Определяйте и създавайте мотивацията, но избягвайте капаните, опитвайки се да убедите детето, че един или друг предмет или занятие се явяват мотивиращи. Подходът АВА/VB включва в себе си научаването да се определя или създава мотивация за детето, за да бъде обучавано. Определянето на мотивацията, е достатъчно лека задача: просто трябва да разберете, какво действа като подкрепление в един или друг момент, и да използвате това подкрепление в качеството на причина, поради която детето ще започне да участва в обучение. Въпреки това създаването на мотивация се явява една от тези концепции в програмите за въздействие върху поведението на аутистичните деца, които често се оказват неправилно разбрани, в резултат на което се прилагат и неправилно. Това се получава заради пренебрежението на разликата между концепциите за създаване на мотивация и процесът, когато се опитват да убедят детето, че този или онзи предмет или занятие са мотивиращи за него.

За създаването на мотивация е нужно известен или подкрепящ стимул да бъде достъпен за детето и да се наблюдава, ще „клъвне“ ли на „примамката“. Това може да се състои например в оставянето на пакет с бисквити на масата, за да се създаде мотивация за получаване на сладичко, или да играете в активна игра на улицата, за да създадете мотивация да получи вода. Когато създавате условия за мотивация, и детето демонстрира желание да получи дадения предмет, възникващата мотивация може да се започне да се използва при обучението. Например, може да се обучи детето да използва жестов език, за да поиска да му дадат вода, или да му се каже, че трябва да хапне малко плод, преди да изяде бисквитата.

Проблема възниква, когато детето разбере, че създаването на мотивация се явява ваша цел, и започне да противодейства на контрола или се старае да не попада в „капана“. Това води до проявите на все по-малко интерес от страна на детето по отношение на обикновено мотивиращи за него предмети, които му се предлагат да вземе. Често родителите, учителите и специалистите попадат в „капана“ опитвайки се да направят този предмет по-ценен като подкрепление. Възрастния може да се опита да убеди детето, то да поиграе с конкретна играчка или да се съгласи да хапне бисквитата. За да се измени успешно мотивационната ценност на един или друг предмет, по-ефективно би било да се използва процеса на съчетаване на този предмет или занятие с нещо, което вече притежава свойството на подкрепление за детето. Ако възрастния явно изразява своят стремеж да заинтересова детето с даден предмет или занятие, то той сам създава причина детето да загуби интерес към този предмет или занятие. В резултат, възрастния ще лиши себе си от възможност да използва този предмет или занятие за обучение.

Този феномен обикновено възниква, ако възрастния не успее достатъчно дълго време да съчетава един предмет или занятие с други, интересни за детето, и прекалено бързо се опитва да превърне игровата дейност в обучаваща. Освен това, ако си имате работа със силно мотивирано и контролиращо дете, което постоянно е съсредоточено на борба за доминиране над обкръжението, то ще изразява отсъствие на интерес към всякакво подкрепление, което ще му предлага възрастния, даже ако същия използва най-мотивиращия способ на обучение.

Колкото повече възрастния се опитва да използва този предмет само за обучение, толкова повече детето демонстрира отсъствие на интерес към него.

Получава се порочен кръг, при който възрастния започва да вярва, че „това дете нищо не го интересува“.

Най-добрият способ, позволяващ да се избегне този проблем или да се справите с него, се състои в отказване от опитите да убедите детето да участва в подкрепящи видове дейности, или да не му предлагате да играе с потенциално подкрепящи стимули. Вместо това опитайте да предоставите достъп до такъв предмет или занятие и почакайте известно време. Откажете се от своя стремеж да обучавате детето по начин, който му позволява да варира подкрепящата ценност на предмета или занятието в сферата на интересите му, и вместо това се съсредоточете на обучение, което ще бъде за детето по-скоро забавление, отколкото работа.

Правило 9. Старайте се да замаскирате опитите си да научите детето да се радва на нещо ново. Формирането у детето интерес към нови, по-приемливи видове подкрепления се явяват важен аспект от обучението на деца с аутизъм. Когато вие си имате работа с дете, подхранвано от използването на силно контролиращо поведение, тази задача се явява достатъчно сложна. Ще ви е необходимо не само да определите и предоставите предмет, който според вас има значими за детето качества, но и да проявявате изключително внимание при осъществяване на процеса. Естествения човешки инстинкт се състои в стремеж да получим именно това, което ние не можем да получим, и бързо да губим интерес към вещите, които са ни достъпни. Именно на това почива концепцията на депривация и насищане. Най – ярко тази концепция намира отражение в поведението на деца, които се стремят максимално да контролират обкръжаващата среда. Ако такова дете разбере, че вие се опитвате да го заинтересувате с каквото и да е, неговата естествена подозрителност и стремеж към противодействие на всякаква принуда, могат да го заставят да се откаже от предлаганото. В резултат много предмети, които биха могли да бъдат ефективно подкрепление ще бъдат отхвърлени заради стремежа му за контрол. Не си струва да предлагате на детето да играе с новите играчки – вместо това просто ги донесете и започнете да играете самите вие с тях. Не трябва прекалено явно да демонстрирате своите намерения. Възможно е дори да си струва да скриете от детето подкрепящата ценност на предмета. Ако то се опита да поиграе с новата играчка, кажете “не бива“, а по – късно „забравете“ играчката там, където детето ще може да я намери.  Накарайте детето да мисли, че тези нови играчки са предмети, за получаването на които то ще трябва да намери особен способ. Когато то започне да използва поведението за обостряне при угасване (поведенчески взрив) за получаване на новата играчка, вие ще можете да започнете да предоставяте достъп до нея само в качеството на подкрепление за правилното поведение или за демонстриране на учебни навици.

Правило 10. Винаги обезпечавайте безопасността на другите деца. Родителите, учители и специалисти могат да преминат обучение, как правилно да взаимодействат с дете, проявяващо силен стремеж към контрол и да му помогнат да усвои по-приемливи начини за контрол. Въпреки това, не трябва да очакват, че останалите деца в обкръжението са длъжни също да се научат да „работят“ с аутистичното дете. Да, могат да бъдат обучени как точно да взаимодействат с такова дете, така че да е безопасно за тях и едновременно да направят това взаимодействие по-позитивно. Агресивните видове поведения, като опити да се удря, трябва винаги да получават незабавно последствие. По-рано казахме, че това последствие не трябва да представлява вербално внимание или демонстрация на гняв. Вие трябва бързо и внимателно да лишите детето от възможност да участва в текуща дейност, за известно време да го преместите в по-малко подкрепящи условия. Такава процедура се явява форма на отрицателно наказание /премахва се от средата приятно последствие/ . Отрицателното наказание ще предизвика у детето желание да се върне към взаимодействие. За да е ефективна такава процедура, трябва да сте убедени, че мястото, където отвеждате детето, не му дава да почувства каквото и да е подкрепление. При необходимост може да се намери помещение, където е необходимо почистване, и да се даде на детето подсказка, че е необходимо да се заеме с почистването на това помещение за някакъв промеждутък от време. Все пак имайте предвид, че това ще бъде процедура за положително наказание/прибавяне на неприятно последствие/, а както помните, положителното наказание, не помага да се редуцира симптомите на диагнозата, доколкото поддържат избягващото поведение. Ако е възможно, старайте се да поддържате една или друга форма на отрицателно наказание/лишаване от приятно последствие/. За много деца само по себе си преместването в обстановка, в която нямат възможност да контролират или да получават подкрепление, се явява достатъчно условие те да започнат по-рядко да проявяват агресивно поведение.

В историята на Денис, учителите в детската градина смятаха, че той е детето с най-сложното поведение в групата. Той се биеше с другите деца, хвърляше на пода играчки, сам се хвърляше по очи на пода и много рядко изпълняваше командите на възрастните. Доколкото вече беше изяснено, че поведението на Денис се подкрепя от получаването на контрол над предметите или взаимодействието с хора, ние инструктирахме възпитателите да постъпват по следния начин: когато те забележат, че Денис проявява агресивно поведение, е необходимо да се приближат към него, да го обгърнат така че ръцете му да са блокирани и да го вдигнат, не говорейки нищо. След това те трябваше да го преместят на няколко крачки и да поставят Денис на пода така, да се окаже с гръб към това място или занятие, от където са го взели. След което възпитателят трябваше веднага да се върне към детето, към което Денис е проявил агресивно поведение и да започне да общува с него. Ние решихме да не определяме конкретен промеждутък от време, за което Денис да бъде отстранен от взаимодействие. Нужно беше само да е изведен от зоната на занятие, което той се опитваше да контролира. Може би при работа с други деца в аналогични обстоятелства да е необходима по-детайлна програма, установяваща конкретна продължителност от време за отстраняване на агресора. Но по отношение на Денис и такава проста процедура се оказа съвсем ефективна. В началото преподавателите чувстваха достатъчно силен дискомфорт, когато трябваше да изнесат Денис от занятие и да го оставят сам, но съвсем скоро разбраха, до какво води това. Не минаха и две седмици и те ни съобщиха, че другите родители са започнали да питат, какво се е случило с Денис. Незабавната загуба на подкрепление, което следваше след агресивното поведение, се оказа достатъчна Денис да прекрати използването на такъв вид поведения.

Добрият подход ABA/VB винаги трябва на първо място да препоръча процедура по отстраняване, такава, каквато ние използвахме при Денис, преди да се прибегне към по-аверсивни техники – като например, да се застави детето да прави почистване или някаква допълнителна работа/положително наказание/. Ако вашето дете е достатъчно пораснало и вие физически не можете да го откъснете от зоната на взаимодействие, е необходимо да опитате да използвате други форми на отрицателно наказание/премахване на приятен стимул/ – например вие да си тръгнете или да направите недостъпно за детето самото занятие, там където то се намира.

Трябва да отчетете, че най-силните си проявления на упорито контролиращо поведение е способно да извика гняв и чувство на безсилие дори и у най-опитния специалист.

 

КЛЮЧОВИ ПОЛОЖЕНИЯ И ИЗВОДИ

1. Децата, които регулярно демонстрират поведение, което има повече от една функция, са много силно мотивирани да контролират другите хора в своята среда, която те владеят и което поддържат чрез противодействие на ръководещия контрол.
2. Ако детето има достъп до свободен избор, то то ще има възможност да прави всичко, което иска и когато иска. Такава свобода от външно въздействие създава мотивация към още по – силен стремеж да се съхрани доминиращото положение и да се противопоставя на всеки опит да бъде лишено от избор. Подобен отказ да отстъпи своите шансове, ще настъпва без значение на каквито и да е подкрепления, които могат да бъдат предложени на детето в конкретния случай.
3. Много деца с аутизъм изпитват необичайно силно желание да съхранят доминиращото положение в обкръжаващата ги среда. За тях е сложно да отстъпят контрола, както и да бъдат убедени да се откажат от отстояване на своите позиции.
4. Децата с аутизъм действително често притежават первазивна чувствителност към обкръжаващата среда. Ако се приеме изначално, че такива проблеми са непреодолими, това ще бъде контрапродуктивно за бъдещето на детето. Ако не се окаже помощ на детето, тези проблеми ще се подкрепят и ще станат след време още по-труднопреодолими.
5. Ако се обозначи поведението на детето с определен термин и на тази основа то бива оправдавано, с времето се реализира самосбъдваща се прогноза. Ако приемете като даденост, че детето не може да произнесе дума или по определен начин да реагира на някакъв стимул, само на основание, че никога не е произнасяло думи и не е отреагирало на стимул, такова убеждение може би ще намали вашата отговорност като педагог, но няма да донесе на детето никаква полза.
6. Правила за взаимодействие с детето, проявяващо контролиращо поведение:

Правило 1. Не позволявайте поведението на детето, насочено към противодействие на контрола, да измени вашите намерения да го обучавате

Правило 2. Не позволявайте поведението за противодействие на контрола да измени избрания от вас способ на подкрепление.

Правило 3. Запазете спокойствие и контролирайте емоциите си. Ако не можете да направите това, се престорете на спокоен или прекратете взаимодействието.

Правило 4. По възможност включете в своите инструкции избор, в това число когато предлагате на детето да избере последователността на видовете занятия, и подкрепяйте всеки сложен избор, който детето е направило бързо и по приемлив начин.

Правило 5. Определете кое поведение искате да подкрепите и какво – ще подложите на угасване. Предлагайте възможност за повече контрол, ако детето избира правилно поведение. Не позволявайте, получаването на възможност за по-голям контрол да се подкрепя, ако е извоювано с нежелателно поведение.

Правило 6. Всеки път, когато забележите, че детето използва неприемливо поведение, гледайте на тази ситуация като изискваща угасване до тогава, докато детето не направи по-приемлив избор/при необходимост използвайте подсказки/

Правило 7. Не позволявайте поведението „Все ми е едно“ да спира прилагането на процедурата за угасване.

Правило 8. Определяйте и създавайте мотивация, но избягвайте капаните, опитвайки се да убедите детето, че този или онзи предмет или занятие са мотивиращи.

Правило 9. Старайте се да замаскирате своите опити да научите детето да се радва на нещо ново.

Правило 10. Винаги обезпечавайте безопасността на другите деца.

 

7. Когато вие изменяте своето поведение, заради това, че детето демонстрира отсъствие на интерес, вие подкрепяте неговата упоритост в отказа да взаимодейства с вас. Като следствие, детето ще прибягва към това поведение, когато поиска да избегне нещо. Ако вие разберете, че детето може би се опитва да проявява поведение „Все ми е едно“, в периода на обострянето при угасване, вие ще успеете да приведете такова поведение към угасване и да го премахнете от репертоара на детето.
8. Ако не разбирате, как да действате по отношение на вашето дете, най-добрия способ винаги се състои в това, да се опитате в по-голяма степен да съчетавате стимулите един с друг.
9. Доколкото винаги вие отстоявате интересите на детето, вие трябва да настоявате да знаете възможно повече за процедурите, които се прилагат при работа с детето. Преди да дадете свето съгласие за използване на този или други методи, вие трябва премислите от всички страни, заради какви цели ще се използват аверсивни методи, а така също има ли алтернативни методи.